Днес конопът и лен не е много популярен, но нашите дядовци и баби помнят кълчищените черги и конопените ризи. А и конопът не е престанал да е едно от полезните растения, без които все още не може. Как дивият коноп и лен е станал културно растение? Някои растения сами са привлекли вниманието на хората. Едно от тях е и конопът. Могло ли е да остане незабелязано от човека високото му стройно стъбло с едри длановидни листа, което и най-силната буря не може да прекърши, макар и да го превива до земята? А силната упойваща миризма, която конопът излъчва в слънчево тихо време? Пък и той като копривата обича да се заселва все около хората. Затова не е чудно, че те започнали да го отглеждат още в древни времена. За тях не останали скрити нито богатите му на масло семена, нито влакната, които се отделят от стъблото му и от които могат да се усукват конци и върви. Най-рано започнали да го отглеждат скитите, които населявали земите около устието на река Волга и Азовско море. Вярно е, че днес никой не би облякъл конопена риза и не би се завил с кълчищна черга. Конопеното влакно е грубо. Но когато е необходим здрав материал, който да не гние при често мокрене, например за рибарски мрежи, брезенти, корабни платна и въжета, за чували и други опаковки, винаги се предпочитат конопените влакна ....Но в случая на лена и на конопа, отглеждани като производство на влакна, в допълнение ... Ελ (λ, t), Ελ спектрално излъчване или спектрална плътност на влакното се дава възможност да се използва топлото излъчване и да се подчертае автентичността на моделите, сякаш сме заобиколени от уютното и мекотата на заобикалящата ни среда.